Сила от стероиди и конкретни продукти за мощ
Силата е физична величина, основно понятие във физиката, мярка за взаимодействието между телата, което предизвиква или деформация (когато тялото е с крайни размери) или промяна на посоката и/или големината на скоростта, с други думи получаване на някакво ускорение. Силата е векторна величина, което показва, че се характеризира както с големина, така и с посока. Силата от стероиди зависи от тренировката и запазването на абсолютния баланс и по-точно да не претренирате и същевременно да не останете недотренирани. Иначе казано - изчерпвайки точно този запас от вашия организъм, за което е необходимо да познавате тялото си повече от добре!
Сила от стероиди на Спортни храни
Стероидите, които придават сила са мнозина и всеки от тях действа по начин - индивидуален при всеки спортист. Но е важно да бъде споменато нещо, което може би се знае от мнозина, но не се изпълнява. И то е, че когато атлета е на анаболни медикаменти и стимулатори (анаболни и андрогенни стероиди), трябва да тренира три пъти повече и по-интензивно, заради ефекта на взривна мощ. Точно това е момента, в който се отключват рецепторите за стероиди в тялото и се усеща ползата от приема на анаболни стероиди за сила, които са най-често използвани по ред: Анавар, Тестостерон, Мастерон, Примоболан. Разбира се всички анаболни стероиди оказват положително въздействие не само относно силата, но и в много други насоки.
АНАВАР - Oxandrolon на Balkan Pharmaceuticals
Е анаболен стероид, орален медикамент, чрез който атлетите постигат много високи нива на сила и издържливост, в комбинация с друг инжекционен препарат като например Мастерон/Mastebol на NASpharma примерно и освен мощта, получена чрез тези два медикамента като бонус се получава едно ясно и силно изразено ниво на външен вид, от който няма недоволен билдер.
И тъй като тук става въпрос конкретно за силата от анаболни стероиди - те имат присъствие донякъде. Останалото е организъм, тренировки и храна/сън. Анаболните стероиди могат да ви направят световен шампион, но също могат и да ви навредят значително. И затова е добре да не се доверявате на съмнителни източници и сайтове, които имат цел печалба. Вашето здраве е на абсолютната първа позиция, без значение дали вие сте състезател, ентусиазиран атлет или просто манекен. Много са дилърите на стероиди, които печелят пари от неосведомени момчета, искащи да имат бицепси като на Арнолд и гръб като този на Дориан.
Понятието за сила е известно още от дълбока древност, но философите на античността като Аристотел и Архимед правят фундаментални грешки при обяснението ѝ, което отчасти се дължи на комплектността на силата на триене и оттам на неадекватната представа за същността на движението в природата и неговите закони. Силата от анаболни стероиди не идва по магически път. Стимулаторите на SH | Sportnihrani по-скоро отключват тази сила, която е била вътре във вас. Психически или физически, от вас зависи какво можете и докъде ще стигнете! Най-основната грешка е твърдението, че за поддържане на движението е необходимо съществуването на сила, дори при постоянна скорост. Всички тези грешки са поправени от Исак Нютон, който създава трите закона за движение, които остават непроменени в продължение на 300 години. Едва през XX век когато Алберт Айнщайн създава теорията на относителността, той обобщава законите на Нютон за скорости близки до тази на светлината и обяснява силите свързани с гравитацията инерцията.
С развитието на модерната физика и по-точно на квантовата механика и на технологиите, днес учените могат да ускоряват частици до скорост, близка до тази на светлината. Те създават стандартния модел за да опишат силите, които съществуват между частици, по-малки от атома.
Историческо развитие на понятието
Още от древността понятието за сила е признато за неразделна част от правилното функциониране на всеки един от простите механизми. Основното им предимство е прилагането на по-малко сила за сметка на действието ѝ на по-голямо разстояние при една и съща извършена работа. Анализът на характеристиките на силите в крайна сметка завършва с работата на Архимед, който е особено известен с формулирането на плавателните сили и законите, свързани с течностите.
Аристотел дава философско определение и обсъжда концепцията за силата като неразделна част от Аристотеловата космология. Според него природата се състои от четири класически елемента, които съществуват в „естествени състояния“. Аристотел смята, че това е естественото състояние на обекти с маса на Земята, като например елементите вода и земя. Той прави разлика между вродената склонност на предметите да намират своето „естествено състояние“, което води до „естествени движения“, и от друга страна неестественото или насилствено движение, което изисква продължителното и постоянно прилагане на сила. Тази теория е основана на всекидневния опит за това как се движат обектите, като например постоянното прилагане на сила, за да остане каруцата в движение, но е концептуално проблематична при отчитане на поведението на стрели в полет. Силите са приложени само в началото на полета, но стрелите се движат и след това във въздуха, без забележима сила да действа върху тях. Аристотел е бил наясно с този проблем и предлага въздуха като необходимо условие и необходимата сила за продължаване на полета. Това обяснение води до още по-големи усложнения, тъй като води до извода, че във вакуум стрелите изобщо няма да се движат и отделно въздухът, и по-точно съпротивлението на въздуха, всъщност спира, а не ускорява стрелите. Критиките на учението на Аристотел започват още в ранното Средновековие, но по причина, че то става интегрална част от учението на църквата, слабостите му не са коригирани до XVII век. Тогава идва Галилео Галилей, който е повлиян от идеята на късното Средновековие, че обектите в принудително движение носят вродена сила, наречена тласък. Той извършва експерименти с търкаляне на предмети по наклонени плоскости, за да опровергае Аристотел и неговата теория за гравитацията, и показа, че предметите се ускоряват под действието на силата на тежестта до степен, която не зависи от тяхната маса, и че запазват скоростта си, освен ако на тях не действа сила, например триене.