Androderm (Тестостеронови лепенки)

Описание на Androderm (Тестостеронови лепенки)

Androderm (Тестостеронови лепенки) представлява адхезивен метод за прием на тестостерон под формата на трансдермални лепенки. Самият тестостерон е разтворен в гел на алкохолна основа, подобен на AndroGel® с разликата, че при трансдермалните лепенки гелът се съхранява в специален резервоар. Този дизайн осигурява приблизително два пъти по-голяма усвояемост на стероида и в същото време предодвратява неволното му прехвърляне на други хора при контакт с кожата. Пластирите се предлагат в две разновидности на концентрацията – 2.5 мг и 5 мг, за осигуряване системното поддържане на нивото на тестостерона за период до 24 часа. Androderm (Тестостеронови лепенки) е проектиран да имитира естествения ритъм на освобождаване на тестостерона в тялото, като нивата му се поддържат по-високи през първите 12 часа и съответно по-ниски през следващите 12 часа.

История на Androderm (Тестостеронови лепенки)

Androderm® е разработен в САЩ от TheraTech (Солт Лейк Сити). Той е одобрен за продажба като лекарство по предписание от FDA (Агенцията по храните и лекарстват)а през септември 1995г. и е описан като тестостерон заместваща терапия при мъже с недостиг или липса на ендогенен тестостерон. Това включва случаи на хипогонадизъм, които могат да бъдат причинени от крипторхизъм, двустранна торзия, орхиектомия, синдром на Клайнфелтер, химиотерапия или алкохолна интоксикация с тежки метали. Също така се предписва за лечение на хипогонадотропен хипогонадизъм, включително пациенти с недостатъчност на лутеинизаращ или лутеиносвобождаващ (LHRH) хормон, причинена от тумори, травми или радиация. Първичният хипогонадизъм обикновено се характеризира с ниско ниво на тестостерон и високо ниво на гонадотропин (LH / FSH), докато хипогонадотропен хипогонадизъм обикновено се свързва с ниски нива на тестостерон и на гонадотропин. Уотсън в момента разпространяват този продукт в САЩ под търговската марка Androderm®. В Европа най-често се среща под названието ATMOS® от Astra.

Как се разпространява Androderm (Тестостеронови лепенки)

Трансдермалните тестостеронови пластири на TheraTech се разпространяват на определени пазари за хуманни лекарства, където се продават най-често под названията Androderm® или ATMOS®. Стероидът се произвежда в 2 форми на концентрацията на тестостерон – 12,2 мг и 24,3 мг. Пластирите за залепване осигуряват около 2,5 мг до 5 мг тестостерон за период от 24 часа.

Алтернатива на лепенките с изключително удобен вариант за ползване е тестостероновия гел за локално нанасяне върху кожата.

Структура и характеристика на Androderm (Тестостеронови лепенки)

Androderm (Тестостеронови лепенки) е трансдермална система, на основата на гел съдържащ алкохол, поместен в резервоар на адхезивен пластир за залепване, която осигурява постоянно набавяне на тестостерон през кожата на всеки 24 часа.

На фигурата са изобразени серумните концентрации на тестостерон (ng/dL) измерени по време на апликацията на 2 пластира от 2,5 мг Androderm през нощта, залепени на гърба. Стойностите отразяват най-големия постигнат ефект след сравняване приложението на Androderm на 4 различни места по тялото (корема, гърба, бедрото и рамото) сред 34 мъже с хипогонадизъм. Излседването е направено от Watson Pharma, Inc.

Странични ефекти (Естрогенни)

Тестостеронът лесно се ароматизира в тялото до естроген. Ароматазният ензим (естроген-синтетаза) е отговорен за метаболизма на тестостерона. Повишените нива на естроген могат да предизвикат нежелани реакции, като например увеличаване задържането на вода, натрупване на телесни мазнини и гинекомастия. Тестостеронът се счита за умерено естрогенен стероид. Приемът на антиестрогени като Clomiphene Citrate(Кломифен Цитрат) е желателен за намаляването на страничните естрогенни ефекти. Възможно е редуването с ароматазен инхибитор като Аримидекс (анастрозол) като така по-ефективно се контролира естрогена чрез предотвратяване на неговия синтез.

Инхибиторите на ароматазата обаче могат да бъдат доста скъпи в сравнение с антиестрогените и също така могат да имат отрицателен ефект върху липидите в кръвта. Тъй като задържането на вода и загуба на мускулната сепарация са характерни при инжектирането на по-високи дози тестостерон, тестостероновият изобутират обикновено се счита за лош избор за фази на орефляване. Неговите умерени естрогенни свойства го правят идеален в периодите за натрупване на мускулна маса, където добавеното задържане на вода ще подпомогне издържливостта и увеличаването размера на мускулите като осигури една по-силна анаболна среда в организма.

Странични ефекти (Андрогенни)

Тестостеронът е основният мъжки андрогенен хормон, отговорен за поддържане на вторичните мъжки полови белези. Повишените нива на тестостерон е твърде вероятно да причинят странични ефекти, включително мазна кожа, акне, окосмяване на лицето и тялото. Мъжете с генетично предразположение към косопад (андрогенна алопеция) може да забележат ускорено оплешивяване. Тези, които са загрижени за косопада могат да намерят по-удачен вариант в употребата на нандролон деканоат, който е сравнително по-малко андрогенен стероид. Жените трябва да са наясно за потенциалните вирилизиращи ефекти на анаболните / андрогенни стероиди, особено от силен андроген като тестостерона. Те могат да включват промяна в тембъра на гласа, менструални нарушения, промени в структурата на кожата, окосмяване на лицето и увеличаването на клитора.

Ефектите от тестостерона в засегнатите от андрогенната активност тъкани зависят от редуцирането на тестостерона до дихидротестостерон (DHT). За метаболизма на тестостерона е отговорна 5-алфа редуктазата. Едновременното използване на инхибитор на 5-алфа редуктазата ще осигури намаляване на андрогенните странични ефекти. Важно е да се помни, че анаболните и андрогенните ефекти се опосредстват от цитозолния андрогенен рецептор. Пълно отделяне на анаболните и андрогенните свойства на тестостерона не е възможно дори с напълно инхибиране 5-алфа редуктазата.

Странични ефекти (Хепатотоксичност)

Тестостеронът не предизвиква хепатотоксичност, така че чернодробните заболявания са малко вероятни. Едно проучване изследва потенциала за хепатотоксичност с високи дози тестостерон чрез прилагане на 400 мг от хормона на ден (2800 мг на седмица) към група от пациенти от мъжки пол. Стероидът се приема през устата, така че се достигат по-високи концентрации в чернодробните тъкани в сравнение с интрамускулното ижектиране. Хормонът се е приемал всеки ден в продължение на 20 дни и не е отчетена значителни промяна в стойностите на чернодробните ензими, включително албумин, билирубин, аланин-амино-трансфераза и алкална фосфатаза.

Странични ефекти (Сърдечносъдови)

Анаболните / андрогенни стероиди могат да имат вредни ефекти върху серумния холестерол. Това включва тенденция за намаляване на HDL стойностите (добър) холестерол и повишаване на LDL стойностите (лош) холестерол, който може измести баланса от HDL към LDL, което благоприятства за по-голям риск от атеросклероза. Относителното въздействие на анаболните / андрогенни стероиди върху серумните липиди зависи от дозата, начина на приложение (перорален / инжекционен,) вида стероид (ароматизиращ или неароматизиращ) и ниво на устойчивост към чернодробния метаболизъм. Анаболните / андрогенни стероиди могат също така да се отразят неблагоприятно на кръвното налягане и триглицеридите, в намаляване на ендотелната релаксация, да предизвикат лявокамерна хипертрофия или като цяло потенциално да повишат риска от сърдечносъдови заболявания и инфаркт на миокарда.

Тестостеронът оказва по-леко влияние върху сърдечносъдовите рискови фактори от синтетичните стероиди. Това се дължи отчасти на факта, че той лесно се метаболизира от черния дроб, което му позволява да намали своето въздействие върху холестерола. Ароматизирането на тестостерона също помага за смекчаване на негативните му ефекти върху серумните липиди. Направено е прочуване, в което приемането на 280 мг тестостеронов естер (енантат) седмично е показало лек, но не и статистически значим ефект върху HDL холестерола след 12 седмици, но когато е приеман с ароматазен инхибитор е наблюдавано понижаване с 25%. Изследвания, използващи 300 мг тестостеронов естер (енантат) на седмица в продължение на 20 седмици, без ароматазен инхибитор доказват намаляване само с 13% на HDL холестерола, докато при 600 мг намалението е достигнато 21%. Отрицателното въздействие от инхибиране на ароматазата трябва да се вземе под внимание при добавяне на инхибитор.

Благодарение на положителното влияние на естрогена върху серумните липиди, тамоксифен цитрат или кломифен цитрат са предпочитани ароматазни инхибитори за засегнатите от сърдечносъдови заболявания, тъй като те създават частичен естрогенен ефект в черния дроб. Това дава възможност за евентуално подобряване на липидния профил и компенсиране някои от негативните ефекти на андрогените. С дози от 600 мг или по-малко тестостерон седмично, въздействието върху липидния профил е забележим, но не чувствително, като анти-естроген (за кардиопротективни цели) не е необходим. Дози от 600 мг или по-малко седмично не дават значими промени в LDL / VLDL холестерола, триглицеридите, аполипопротеин В / С-III, С-реактивния протеин и инсулиновата чувствителност.