Разбиране на стероидния ефект върху мускулите

Откакто тестостеронът е бил изолиран, синтезиран и въведен в много експерименти в продължение на много десетилетия, все още съществуват дебати по отношение на неговите ефекти върху мускулната маса. В момента основното анаболно действие на всички стероиди се разбира като активиране на клетъчния андрогенен рецептор и увеличаване синтеза на протеини. Така ако успеем да увеличим своето андрогенно ниво с външен източник чрез добавяне на екстра тестостерон или друг анаболен стероид можем значително да увеличим скоростта на синтез на протеин в мускулите. Това е основната причина за употреба на всякакви анаболни стероиди.

Съществуват обаче други механизми, които могат да повлияят на мускулния растеж, освен общоприетото андрогенно действие на протеиновия синтез. Трябва да се отбележи, че растежът на мускулната тъкан се причинява не само от синтеза на протеин, но също така от други фактори. Такива фактори са например транспорта на хранителни вещества и разграждането на белтъчините. Проучвания показват, че тестостеронът не увеличава транспорта на аминокиселини в тъканите. Това се осъществява благодарение на действието на друг хормон - инсулинът. Той е отговорен за транспорта на хранителните вещества до клетките.

Антикатаболен ефект на тестостерона

Тестостеронът и синтетичните анаболни стероиди могат да спомогнат увеличаването на мускулната маса и сила чрез създаване на антикатаболен ефект въху клетките. Смятан за един от най-важните косвени механизми на андрогенно действие, тестостеронът повлиява действието на друг вид стероиден хормон в организма - кортизолът (основният представилтел на групата глюкокортикоиди). Кортизолът има точно обратен на андрогените ефект върху мускулните клетки. Той кара клетките да освобождават съхранения протеин. Този процес се нарича катаболизъм и причинява разрушаване на мускулната тъкан. Растежът на мускула се постига само когато анаболните ефекти на тестостерона са по-изразени от катаболните процеси, причинени от кортизола. Битката между тези два хормона е постоянна и за запазване на новоизградената мускулна маса е необходимо постоянно поддържане на диета и интензивно трениране.

С употребата на анаболни стероиди много по-високото ниво андрогени печели преимущество над глюкокортикоидите и техните ефекти намаляват в дългосрочен план. Това се дължи на конкуренцията между двата хормона за свързването с един и същ рецептор. Инхибирането на разграждането на белтъчините се постига дори на гладно, с което се постига явен антикатаболен ефект.

Тестостерон и креатин

В допълнение към протеиновия синтез, повишаването на андрогенните нива също така увеличава синтеза на креатин в организма. Креатинът като креатин фосфат (CP) играе ключова роля в производството на аденозин трифосфат (ATP), който е отговорен за съхраняването на енергия в мускулите. Когато мускулната клетка се съкрати аденозин трифосфатът (ATP) се разбива до аденозин дифосфат (ADP), при което се освобождава енергия. След това в клетките започва процес на използване на креатин фосфата (CP) за бързо възстановяване на аденозин дифосфатa (ADP) към първоначалната му структура. Така се възстановява концентрацията на аденозин трифосфат (ATP). При интензивна дейност обаче, този процес на възстановяване не успява да компенсира и нивата на аденозин трифосфат (ATP) намаляват. Това причинява умората в мускулите и по-ниската им способност за съкращаване. С повишени нива на креатин фосфат (CP) в клетките нивата на аденозин трифосфат (ATP) се възстановяват по-бързо и мускулът има повече сила, за повече време.

Тестостерон и IGF-1

Растежът се регулира предимно от андрогените. Въпреки това, няколко изследвания показват, че растежният хормон (GH) или инсулино-подобния растежен фактор-1 (IGF-1) могат също да участват в този процес. Съществува хипотеза, че тестостеронът може да индуцира синтеза на IGF-1 или IGF-свързващ протеин (IGF-BP), което може да повлияе на клетъчната пролиферация. Тестостеронът значително увеличава тимидина и производството на IGF-1 и IGF-BP. Въпреки това, тестостеронът значително намалява клетъчната повърхност на свързване на IGF-1. Тестостеронът може да стимулира разпространението на фибробласти поне отчасти, чрез промяна на баланса в производството и ефектите на IGF-1 и IGF-BP. IGF-1 е незначително анаболен хормон в мускулната тъкан, но може да се смята, че този фактор, поне в някаква степен участва в растежа на мускулите.

Директни и косвени анаболни ефекти

Размишлявайки върху ефективността на синтетичните анаболни / андрогенни стероиди можем да ги категоризираме на такива, които директно или косвено стимулират мускулния растеж. Убеждението, че има две групи стероиди пренебрегва факта, че всички стероиди насърчават не само растежа на мускулите, но и андрогенните им ефекти. Към този момент обаче не съществува пълно разделяне на тези ефекти, тъй като всички стероиди активират един и същ клетъчен рецептор. Теорията за разделянето на стероидите на класове произхожда от ниския афинитет за свързване на привидно силните анаболни стероиди като оксиметолон и метандростенолон, както и техните дълги периоди на полуразпад, естрогенна активност и слабо взаимодействие със свързващите протеини.

Въпреки че могат да се намерят разлики, основният начин на действие на всички стероиди се обуславя от свързването им с андрогенния рецептор. Идеята, че два стероида не трябва да се използват съвместно, защото се конкурират за еднакъв рецептор, както и комбинирането на други, защото работят чрез различни механизми не трябва да се приема сериозно.

анаболни ефекти

СХЕМА: Анаболните стероиди не причиняват само директно стимулиране на рецептора на андрогена, но също поддържат растежа на мускулите чрез увеличаване нивата на свободни андрогени, увеличаване на плътността на рецептора на андроген, инхибиране кортикостероидното действие и потискане на GH / IGF-1 и IGF-1 свързващите протеини.