Разработка на стероиди
За разработването на ефективни терапевтични лекарства химиците трябва да се справят с редица проблеми свързани с употребата на стероидните хормони. Например пероралният прием създава проблем, тъй като основните форми на стероиди тестостерон, нандролон, и дихидротестостерон са неефективни, когато се прилагат по този начин. Черният дроб ефективно разбива тяхната структура преди да постигнат целта си и се изисква някаква промяна в молекулата на стероидите за да останат те ефективни. Нашите естествени хормони също имат кратък период на полуразпад в организма, така че инжектирането изисква честа схема на приложение за да се поддържа стабилни нива в кръвта. Други проблеми са свързани с натрупването на естроген, особено от тестостерона и неприятните му странични ефекти.
Денатурирани съединения и перорално приложение
Химиците открили, че чрез заместване на водородния атом на 17-алфа позиция с въглероден (алкилиране) прави структурата на стероидите особено устойчива към разбиването и от черния дроб. Въглеродният атом обикновено се добавя като метилова група (CH3), въпреки че има стероиди с добавена етилова група (С2Н5). Алкилната група не може да бъде отстранена метаболитно и по тази причина потиска редукцията на стероида до неактивен 17-кетостероид чрез използването на една от необходимите за това въглеродни връзки. Благодарение на това фармацевтичните компании са успели да произведат голям набор от стероиди за перорален прием като метилтестостерон, Dianabol, Winstrol, Anadrol 50, Halotestin, Nilevar, Orabolin и Anavar. Принципният недостатък на тези съединения е, че те оказват голям стрес върху черния дроб, което в крайна сметка може да причини реално увреждане на този орган.
Неалкилирани съединения и перорално приложение
В опит за решаване на посочените проблеми с чернодробна токсичност на С17-алфа алкилираните съединения, са били разработени редица други стероиди за перорален прием Primobolan, Proviron, Andriol и Anabolicum Vister. Primobolan и Proviron са алкилирани в една позиция (метил) а Andriol® използва 17-бета естер на въглеродната киселина. Тук стероидът се затваря в етерични масло и за затваря в желатинова капсула за перорално приложение. Това подпомага абсорбцията на стероида през лимните канали, прескачайки първото му преминаване през черния дроб. В допълнение към метилирането, Primobolan® също използва 17-бета естер (ацетат) за допълнителна защита срещу намаляване превръщането му в неактивна форма. Anabolicum Vister използва 17-бета енол етерна връзка, подобна на естерификацията, която се прекъсва за да се освободи стероидът база (болденон в този случай). Тези стероиди не създават толкова силен стрес върху черния дроб но са по-малко устойчиви на чернодробния метаболизъм и по-малко активни сравнено милиграм за милиграм.
Естери и инжекционни форми
Може да забележите, че много от инжекционните форми на стероиди имат дълги химични имена като тестостерон ципионат или тестостерон енантат, вместо просто тестостерон. В този случай ципионат и енантат са естери на въглеродни киселини, свързани със 17-бета хидроксилната група на молекулата на тестостерона. Така се удължава живота на стероида. Тези промени намаляват разтворимостта на стероида във вода и увеличават разтворимостта му в масла. След инжектиране на естерифицирана форма на стероид тя се оформя като депо, което бавно се освобождава в кръвния поток. Така на инжектираното количество му е необходимо повече време за да бъде изцяло абсорбирано от организма. Докато естерът присъства стероидът е инертен. След като стероидът навлезе в кръвния поток ензим премахва веригата хормон-естер и стероидът може да упражни своята дейност.
Изследвани са голям брой естери, които показват различно време на освобождаване. Например естерът деканоат може да увеличи освобождаването на активното лекарствено вещество в кръвния поток в продължение на три до четири седмици. Естерът пропионат или ацетат само за няколко дни. Използването на естер дава възможнос за разреждане графика на инжектиране, което често е много удобно за пациента. Трябва да помним, че при изчисляването на дозировките теглото на естера е предвидено в стероида. Така например 100 мг тестостерон енантат съдържа по-малка база хормон от 100 мг суспензия. В някои случаи естерът възлиза на около 40% от теглото на стероида, но обикновено той е около 15%-35%.
Важно е също това, че естерът не променя по никакъв начин свойствата на стероида. Неговата роля е само да забави освобождаването. Например енантат не е по-силен от ципионат. Проявата на страничните ефекти се дължи на по-бързото освобождаване и няма общо с казаното по-рано. Също така твърдението, че Durabolin е по-мек за жените от Deca се дължи просто на факта, че контролирането на нивата стероид в кръвта е по лесно с по-бързите препарати. Това обаче не трябва да се разбира, че Durabolin действа по различен начин в организма, тъй като основата на двата е еднаква.
Трябва да се отбележи също, че докато естерът се хидролизира в кръвния поток, част от него се хидролизира и в мястото на инжектиране (мускула). Това може да се изрази в забележително по-бързо нарастване на този мускул, тъй като по-близките клетки получават по-голямо количество хормон. Някои културисти практикуват инжектиране на стероиди в бицепса и трицепса като наистина вярват, че това може да помогне за по-бързото нарастване на тези мускули. Неприятната част на това е, че естерът дразни мястото на инжектиране и понякога може да причини възпаление. Появата на такива симптоми обикновено се случва 24 -72 часа след инжектиране. Този ефект се наблюдава при естерите с къса верига като пропионат и ацетат. Естерите с по-дълги вериги като деканоат и ципионат по-малко дразнят мястото на инжектиране и затова са предпочитани от по-чувствителните спортисти.
Анаболна/андрогенна дисоциация
Въпреки че не е постигнато никога, учените винаги са се стремили да разделят андрогенните от анаболни свойства на тестостерона. В резултат са били разработени стотици видове стероиди и някои от тях са имали близък до целта успех. С цел да се определи анаболния и андрогенния потенциал на всеки новоразработен стероид учените са провеждали експерименти с плъхове. За определяне на андрогенната активност на стероида се изследват промените в семенните мехурчета и увеличаването простата. Анаболна активност най-често се определя чрез измерване растежа на широк, тънък мускул, разположен от двете страни на таза. Съотношението на анаболния и андрогенния отговор в тези тъкани определя класифицирането на стероидите. Има известно противоречие между експерименталните резултати и действителните при опити с хора, но (с малки изключения) наименованията на базата анаболен индекс обикновено се приемат. По-долу са разгледани няколко фактори, които значително влияят върху анаболната / андрогенната дисоциация.
Нандролон и норандрогени
Превръщането на тестостерона в неговата по-силна форма дихидро (DHT) е важно, защото ни помага да разберем анаболното действие на стероида нандролон и неговите производни. Нандролон е идентичен с тестостеронa. Освен това при него липсва въглероден атом в 19-та позиция, откъдето идва и името 19-нортестостерон. Нандролон е много интересен, защото показва най-голямо съотношение между анаболния и андрогенния ефект. Това е така, защото той се метаболизира в по-маломощната си структура дихидронандролон в андроген целевите тъкани с висока концентрация на ензима 5-алфа редуктаза.
Това е точно обратно на тестостерона. Очевидно отстраняването на 4-5 въглеродната двойна връзка, която обикновено увеличава андрогенен рецепторния свързващ капацитет на тестостерон води до необичайно намаляване на тази способност при нандролона. Вместо да се превърне в 3-4 пъти по-мощна форма, нандролон се превръща в няколко пъти по-слаб агент. Тази негова характеристика се отнася и до всички синтетични стероиди, получени от нандролон, което го прави атрактивна база за синтеза на нови, предимно анаболни стероиди.
Стероиди, които не се влияят от 5-алфа редуктаза
Ако разгледаме други леки анаболни стероиди Primobolan, Winstrol и Anavar, никой от които не е получен от нандролон намираме друго интересно сходство. Тези стероиди са DHT производни, които не се влияят от ензима 5-алфа редуктаза и съответно не се превръщат нито в по-силни, нито в по-слаби форми в тъканите с андрогенен отговор. По същество, те имат много балансиран ефект в мускулните и андрогенните тъкани, което ги прави по-малко андрогенни от тестостерона. Ето защо тези стероиди технически са класифицирани като анаболни и са безспорно най-безопасните по отношение на андрогенните странични ефекти.
3-алфа хидроксистероид дехидрогеназа
Ензимът 3-алфа хидроксистероид дехидрогеназа също е важен, тъй като той може да намали значително силата на някои анаболни стероиди. Не всички силно свързващи се с андрогенния рецептор вещества са силни анаболни строители на мускулна тъкан. Точно както тестостерона се превръща в дихидротестостерон, усилвайки неговото действие в андроген целевите тъкани (кожата, скалпа, на простатата и т.н.), така също има механизъм за отслабване на силното действие на DHT в други тъкани.
Това се осъществява чрез бързото превръщане на DHT до неактивни метаболити, а именно андростандиол, преди да достигне андрогенния рецептор. Това превръщане се осъществява чрез взаимодействие с ензима 3-алфа хидроксистероид дехидрогеназа. Този ензим е във високи концентрации в мускулите и е много по-активен във взаимодействието с DHT, отколкото с други стероиди. Това превръща DHT в изключително слаб анаболен агент, въпреки че той проявява много по-висок афинитет за свързване с клетъчния андорогенен рецептор в сравнение с други стероиди. Ако беше в състояние да достигне свързване с клетъчния рецептор преди да се метаболизира от ензима 3-алфа хидроксистероид дехидрогеназа, той със сигурност щеше да бъде най-добрият стероид за изграждане на мускулна маса. Тази черта също се споделя и популярния орален андроген Proviron®, който е по същество е перорална форма на DHT и е известно, че е изключително слаб строител на мускули.
Анаболен потенциал
Трябва да се помни, че когато един стероид е класифициран като "анаболен" това означава, че е по-склонен към производство на мускулен растеж отколкото андрогенни странични ефекти. Тъй като и двете се медиират от един и същи рецептор и растежът не се постига само мускулната тъкан (централната нервна система също е неразделна част от този процес), откриваме, че намаляване на андрогенната активност на един стероид намалява и неговата ефективност по отношение на мускулния растеж. Ако разгледаме мускулния растеж ще установим, че андрогенните стероиди (обикновено са мощни поради високия им афинитет за свързване с андрогенния рецептор във всички тъкани) са много по-продуктивни мускулни строители от анаболните стероиди, които обикновено имат по-нисък афинитет за свързване. Но с тяхната употреба атлетът ще бъде принуден да понесе много повече странични ефекти.