„Ако започнем, ерекцията е наред. Но вече почти никога аз не търся близост.“ Друг мъж би описал обратното: „Искам я, но след два неуспешни опита започнах да се отдръпвам.“ И двамата могат да кажат „ниско либидо“ и да покажат нормален тестостерон. В първия пример се е променило самото желание. Във втория остава желанието, но се е появил страх от повторен неуспех.

Това са илюстративни примери. При прегледа един въпрос помага да ги разграничим: „Ако знаехте, че няма да има затруднение с ерекцията, бихте ли искали близост?“ Отговорът дава посока на разговора.

Честотата, с която партньорите търсят секс, може да се различава. За оценката е важно какво се е променило спрямо обичайното за самия човек, при какви обстоятелства и дали това го тревожи.^[1]

Тези области могат да се припокриват. Еректилните затруднения например могат да доведат до страх и избягване; отстрани това изглежда като липса на желание. Затова точният разказ е по-полезен от общото „либидото ми е ниско“.

Причините за еректилна дисфункция включват съдови, неврологични, хормонални, лекарствени и психологически фактори. Нов или устойчив проблем заслужава оценка на общото здраве.^[4]

Не непременно. Но не е и основание автоматично да се търси скрит дефицит. При съмнение за хипогонадизъм се оценяват симптомите, надеждността на теста и повторяемостта на ниските стойности. При граничен общ тестостерон или при промени в белтъка, който свързва половите хормони (SHBG) може да е необходима оценка на свободния тестостерон с подходящ метод.^[2]

Когато адекватно оценените стойности са нормални, няма основание да се обещава, че по-високо число ще реши проблема. Тогава лекарствата, сънят, храненето, психичното състояние и отношенията заслужават същото внимание.

В сексуалното подизследване участват 1161 мъже с ниско либидо и доказано нисък тестостерон. При тестостероново лечение се подобряват желанието и сексуалната активност спрямо плацебо, но еректилната функция не се подобрява значимо.^[3]

Ключовото е кого са изследвали: това са мъже с хипогонадизъм. Данните не доказват полза от повишаване на нормалния тестостерон при всеки мъж с понижено желание. Резултатите също показват защо ерекцията и либидото не трябва да се използват като синоними.

Лекарства: началото на симптомите може да съвпадне с нов препарат или промяна в дозата. Важни са и заболяването, заради което е назначено лечението, и всички други използвани вещества. Предписани лекарства не се спират самоволно.^{[1] [4]}

Сън: хъркане, наблюдавани паузи в дишането и дневна сънливост насочват към възможна сънна апнея. Понижено либидо е сред възможните симптоми. Добрата физическа форма не замества изследването на съня.^[5]

Енергиен недостиг: при мъжете с голямо натоварване и недостатъчен хранителен прием ниското желание може да е част от по-широка картина. Консенсусът на МОК за REDs описва ниското либидо и намалените сутрешни ерекции като възможни показатели, които не са самостоятелна диагноза.^[8]

Други ендокринни причини: пролактинът и щитовидната функция се оценяват според клиничната картина. Отклонението в лабораторията изисква обяснение; то не е автоматична инструкция за лечение.^{[1] [6]}

Психично състояние и отношения: тревожност, депресивни симптоми и конфликт могат да участват. Изясняването им е медицински значимо и не обезценява оплакването.^[1]

Експериментални човешки данни показват участие и на андрогенния, и на естрогенния дефицит във влошаването на сексуалната функция. Затова потискането на естрадиола „за всеки случай“ не е универсална стратегия за либидо. Изследването не определя идеално съотношение между хормоните за всеки човек.^[7]

Същата точност е нужна и при новите пептиди. Малко краткосрочно изпитване с киспептин при мъже с ниско желание дава обещаващи механистични резултати. То не доказва трайна ежедневна полза и не обосновава домашен протокол.^[9]

По-подробно разграничение между научния интерес и клиничното доказателство има в материала ни за киспептин и сексуално желание.

• Опишете кое е променено: желание, ерекция, оргазъм или удоволствие.
• Посочете от кога и дали се случва във всички ситуации.
• Подгответе списък с точните лекарства, дози, хормони и добавки.
• Разкажете за съня, хъркането, храненето и тренировъчното натоварване.
• Носете старите резултати с час, единици и референтни граници.

Лекарят определя нужните изследвания. Повече показатели без конкретен въпрос не означават непременно по-добра оценка. При ново главоболие със зрителни промени потърсете своевременна помощ; внезапно много силно главоболие или остра загуба на зрение изискват спешна оценка.